Камерата на смъртта

Седем години след "Пурпурните реки" френското кино идва да ни предложи ново жанрово упражнение, което не отстъпва на холивудски продукции като "Колекционерът" или "Крадец на животи", които комбинират съставките на мрачен трилър с притегателната сила на основната си звезда от женски пол, за да разчитат на успех сред публиката. Като цяло френските филми успяват да създадат и една по-тягостна атмосфера, допълнително засилваща съспенса и усещането за зло във въздуха, което е от голямо значение за цялостното възприемане на подобен род кинематографични продукти. "Камерата на смъртта" далеч не е идеален филм и има заложени излишни елементи в сценария си, но въпреки това успява да предложи една по-различна гледна точка спрямо познатата история за сериен убиец. Тук линията на полицейското преследване се преплита с неволите на двама неудачници, които имат неблагоразумието да се изпречат на пътя на престъпниците и сами да станат автори на убийство.